Началото на историята на пералните машини, колкото и да е невероятно, било поставено от моряците, които разбрали, че да изперат бельото си, не е нужно да се напраягат кой-знае колко. Главното според тях било, да се осигури необходимото механично въздействие. Стигайки до такъв извод, те просто връзвали дрехите си с въже, и ги хвърляли зад борда, а във водата движението на кораба и морските вълни сами са вършели изпирането.
На сушата такава „удобна” сила не се намерила и затова дълги векове хората прилагали физическа сила, за да поддържат дрехите си чисти. Първата „помощница” на домакините и първообраз на съвременната пералня било обикновеното дървено буре, в което се намирала кръсташ на вертикална ос. Нейният принцип на действие бил следният: налива се вода, слага се бельото и се върти кръсташът. И тази работа не била от най-леките, като се има предвид, че от незапомнени времена с пране са се занимавали само жените..
Важен ден в историята на пералните е 7 юни 1856 година. Точно тогава е патентовано първото устройство за пране, изобретател на което бил някой си Мур . Времето не е запазило неговото име за благодарните потомци.
Бурето, поставено на колела, било снабдено с подвижна вертикална рамка с дървени „пръсти”. За по-добро механично въздействие се прилагали допълнителни дървени топчета. Рамката се движела нагоре-надолу , привеждайки в движение всичко, с което е заредена пералнята - и прането, и дървените топчета. Интересуващи се от новите достижения на техническия прогрес, състоятелните американци заменили ръчния труд, необходим за привеждане на изобретението в действие, с парни двигатели.
Само че лаврите на пъроизобретател в историята на пералните машини Мур разделя със своя съотечественик Джеймс Кинг, който 4 години по-рано предложил устройство за пране на дрехи, станал прототип на съвременните барабанни перални машини. „Ваната-пералня” се състояла от собствена вана и поставен в нея перфориран цилиндър, закрепен на ос. Сапунената вода се наливала в устройството, а бельото се слагало в цилиндъра, който се привеждал в движението ръчно.
С годините в историята на пералната машина ставали постоянни преобразувания. През 1900 година немецът Карл Милер , производител на гюмове, направил, каквото могъл, за да облекчи труда на перачките и до някъде модернизирал конструкцията на гюма. Полученото устройство наподобявало по вид дървеното буре с въртящите се шипове. То се оказало доста ефективно при прането, но извън Германия за него чули доста по-късно.
Десет години по-късно Алфа Фишер показал свой вариант на перална машина, модернизирана с електрически проводници. Тя се наричала „електрическа перачка”. Като се започне от 30-те години на XX век, темповете на усъвършенстване на този незаменим битов прибор са на високи обороти. Новите модели на перални машини лесно стават конкуренти на машината на Фишер.
През 1948 година се появява пред потребителите автоматичната перална машина. Производителите започват да обръщат внимание не само на функционалността, а и на дизайна и удобството при ползването. Те намаляват шума и предлагат няколко цветови варианта....
От недодяланото и неугледно съоръжение , което се стараели да скрият от погледите, пералнята се превръща в естетически битов електроприбор, незаменима част от всеки дом.
0 коментара:
Публикуване на коментар