Страните, в които не обичат загара

Бронзовият загар при нас може да е нещо желано и модерно, но има и такива страни, в които той не се цени, а прдпочитанията са за млечно-бялата кожа…

В ОАЕ светлата кожа на девойката е своеобразен показател за социалното положение и благосъстоянието на нейното семейство. Колкото е по-бяла тя, толкова по-богато е нейното семейство. Прекарва много време в къщи, не се налага да ходи пеш из улиците, и не трябва да се грижи за домакинството. Белокожите красавици са възпитавани в строгост( тъй като са били постоянно под наблюдение), а и са получили добро образование. От тук следва, че мъжът, който е рещил да си вземе такава жена, трябва да заплати голяма сума, която може да наброява десетки, даже и стотици хиляди долара….

Доста от отдавна е всеизвестно, че колкото по-южна е една страна и колкото по-тъмни са нейните жители, толкова е по-популярна при тях бялата кожа. В Индия тя буквално е издигната в култ и колкото е по-светла, толкова е по-добре. У местните жители има стремеж светлокожите и русолявите, особено ако са далече от туристическите центрове, на бързо да ги протъргуват. В такива региони около европейките често може да бъдат видени куп малки момиченца. И знаете ли защо? Не от празно любопитство! Просто в Индия съществува поверие, че ако се докоснеш до бял човек, в следващия си живот сам ще станеш такъв бял, а това значи красив, богат и, разбира се, щастлив!!

А какво да кажем за Тунис? Много често в тамошните електрички се среща реклама за слънцезащитен крем. На пръв поглед е малко необичайно един „туристически“ продукт да се рекламира обществения транспорт, ползван само от местните жители. Само че рекламата съвсем не е адресирана към белите туристи, леко позагорели от лъчите на северно-африканското слънце, а за туниските жени…. Светлата кожа сред смуглото тамошно население е истински подарък от небесата! Нейните притежателки са красавици, независимо от другите данни, които имат и затова всички дами се стремят да се опазят от загара и слънцезащитния крем съвсем не е на последно място сред използваните средства.

На остров Пасха (Чили) , който е на много километри океански вълни от материка, притежателите на бялата кожа не само са предизвиквали всеобщо възхищения, но и заемали по-високо положение в обществото. Те можели да получат някои длъжности само благодарение на своята светла кожа. Според преданията, последният крал там бил напълно бял. В стари времена там съществували и особени способи за избелване на кожата -най-красивите момичета, за да станат още по-бели, в навечерието на религиозни обреди изпращали за няколко седмици в подземните пещери

Модата на бялата кожа в Китай се е появила още преди няколко века и затова не е случайно разпространението на чадърите от оризова хартия. И сега светлокожите китайки използват чадъри в ясно време. Освен това, в дни със силно слънце те носят затворени дрехи, а тези, на които се налага да прекарват много време на открито, закриват лицата си с шарфчета. Всъщност, тогава са нещо като мюсулманки, защото тогава само очите им се виждат… А и повечето козметични средства, произведени в Китай, ако се вярва на анотациите, съдържат избелващи компоненти.

Както в повечето от страните на югоизточна Азия, и във Виетнам светлата кожа е много ценена и е признак на аристократизъм и благосъстояние. По-мургавичките се смятат за обикновени момичета, а фразата“Доста черна“, казана от родителите на момчето за булката, може да стане причина за отменяне на сватбата. Точно по тази причина младите момичета, работещи на открито, си слагат конични шапки от тръстика, с широки и предпазващи от слънцето поли. Тези шапки се наричат нон-ла и за да не изглеждат съвсем селски, ги украсяват с рисунки и стихотворни строфи.

И в Мексико светлата кожа исторически се асоциира с високо обществено положение и богатство. И тъй като с развитието на туризма в тази страна започнали да идват много състоятелни американци, на светлата кожа започнало да се гледа в друга светлина. В Мексико животът на различните слоеве на обществото е доста различен, често отсъствието на загар служи като автоматичен пропуск за по-престижни и даже съвсем закрити за обикновените хора места( скъп ресторант или нощен клуб).

Най-интересно е отношението към цвета на кожата в Бразилия, където населението се отличава с невероятна пъстрота. По времето на завземане на нейната територия, колонизаторите са изтребвали индианците, а после са докарвали роби от Африка, за да ги използват като работна ръка в плантациите и рудниците. Местните колонизатори имали връзки с местните жени и освен това в началото на ХХ век там дошли на работа 260000 японци. В крайна сметка там в момента битуват 5 раси: бяла, черна, парду(кафява - потомци на всякакви смесени бракове), жълта и индианци. Около 50% от населението се самоопределят като бели. Според неотдавнашно статистическо изследване повече от половината население на страната(в някои райони до 77%) смятат, че цвета на кожата въздейства на ежедневния живот - колкото тя е по-светла, толкова е по-добре.

В Япония белият цвят на кожата винаги е бил основен признак за красота. Средновековните текстове, описващи красавици, споменават тяхната белоснежна кожа, а за другите признаци за красота нищо не се споменава. Бялата кожа била отличителен белег на аристократите и тя служела като отличителен белег и едновременно с това като маркер за висша класа. На практика знатните дами до средaта на ХХ век използвали белило при гримиране. Сега не се стига до такъв фанатизъм, но бялата кожа, както и преди, се смята за един от основните признаци за красота.

Мястото, на което и сега цари култ към бялата кожа, е Тайланд. Там тя е не само залог за популярност сред представителите на противоположния пол, а и за успех в кариерата. И ако ние търсим слънцето като източник на здраве и удоволствие, там процъфтява индустрията, предлагаща козметика за премахване на загара...