Какво знаем и какво не знаем за картофите?

Ако трябва да сме честни, репутацията на картофите е противоречива. Международната организащия за прехрана и замеделие препоръчва за защита от заболяване на сърцето,рак, захарен диабет и затлъстяване, ежедневно да се приемат минимум по 400 грама плодове и зеленчуци. Но в това число не влизат картофите и други богати на нишесте кореноплодни. А защо е така?

Претоварването
Преди няколко дни влиятелна обществена организация на фермерите в Англия започнала събиране на подписи за преименуване на картофите. Струвало им се по- благозвучно те да се наричат „суперкарб”, което в превод би заучало като супервъглехидрат. Но може би точно такова название не би било удачно, защото именно върлехидратите, към които принадлежи и нишестето, са ахилесовата им пета.

Нишестето лесно се разгражда в храносмилателния тракт и в крайна сметка повишава нивото на кръвната захар . Това сериозно претоварва задстомашната жлеза , която изработва инсулина. Излишъкът на захар се превръща в мазнини и се отлага под кожата.Тъй като по същия начин действат и сладкишите, газираните напитки други продукти, богати на ибдустриална захар, специалистите по хранене причислват и картофите към тях, а не лъм зеленчуците.

Неотдавна в САЩ е било направено изследване на 5 хиляди жени и се установило, че у любителите на картофи рискът от развитие на захарен диабет - 2 тип, е по- голям. Ежедневната порция варени картофи увеличава риска от заболяване с 18%, а две порции пържени картофки седмично – с 16%.

Опит за реабилитация
През последните години са правени и много изследвания. В картофите са открите около 60 вещества, някои от които са и полезни . Според лекарите-диетолози на първо място са антиоксидантите – хлорогенна киселина, феноли и биофлавоноиди., а също един от най-важните витамини – фолиева киселина и загадъчните какоамини. Те снижават кръвното налягане и до момента са намерени само в едно лекарствено растение, използвано в китайската медицина. Все още не е ясно, достатъчно ли са тези вещества за реално действие на съдовете. По принцип картофите трябва добре да влияят на къувното налягане, защото съдържат много калий и магнезий. Освен това компоненти, понижаващи кръвното, са били открити и в обелките на картофите. Възможно, те да се образуват и у човека, в процеса на храносмилане. Ако това се потвърди, картофите може да се окажат един от най- полезните продукти за хипертониците.

За белтъчините на картофите
Белтъчините в картофите са много по- малко от въглехидратите, но са много качествени, даже са по- качествени от другите растителни белтъчини от соя, бобови растения и пшеница. По набора от аминокиселини даже ги сравняват с белтъчините на млякото.

Хитринки
Проявяването на полезните и вредни качества на картофите зависи от метода на тяхното приготвяне. При обикновено варене те загубват достатъчно витамини и минерали. Ако са нарязани и сврени, загубите достигат ди 75%...
Най- добре е, картофите да се готвят директно с кожичката – да се запичат или да се варят необелени. Обвивката им не само задържа ценните вещества в храната, но и самата тя е изключително богата на тези вещества. Затова е добре да се консумира заедно с картофите. Впрочем, червените и сини картофи са много по- полезни от белите. Антиоксидантите, на които са богати, са причина за оцветяването.

Нещо хубаво за нишестето
Съществува така нареченото резистентно нишесте, устойчиво на разграждане. То е много полезно, защото снижава апетита , възпрепятства абсорбцията на захарите и холестерола в кръвта. С него се хранят редица полезни бактерии в дебелото черво, които го предпазват от много заболявания, в това число и от тумори. В картофите то е малко - 7% от всичкото нишесте. Но ако сврените картофи се охладят, количеството му нараства 2 пъти...

И в карйна сметка да ядем ли картофи или не? Разбита се, но умерено - не всеки ден. И да подбираме по- малко вредни методи за готвене....