Как да разпознаем лъжеца ?

На всеки десет минути, средностатистическия човек по 3 пъти говори неистини. Така поне твърдят психолозите. Затова тези, на които се налага много да работят с хора, с очите си трябва да определят степента на честност на своя събеседник и тайно си мечтаят за дететктора на лъжата. Само че да се разпознае този, който лъже, не и толкова сложно : нужни са знания, внимание и малко опит.
Експертът в психологията на поведението Дарен Стентон до толкова е „навътре в нещата”, че даже ръководи тренинги за тези, които искат да се научат да четат тайните помисли за събеседника си. Приказният герой Пимокио, когато лтжел, бил издаван от собствения си нос, защото носът му просто нараствал. Но и в реалния живот съществуват верни показатели, свидетелстващи за това, че човек говори неистини. „Наблюдавате едно , забелязвате друго. И ако те се повтарят, значи Ви лъжат...” - казва Стентон.
За начало обърнете внимание на очите . Макар че в романите често описват непроницаеми погледи на отявлени лъжци, но в интерес на истината, да гледате събеседника в очите и при това откровено да му вредите, е много трудно да се направи. От друга страна погледъп някъде наоколо и също така „бягащия” поглед, са просто неприлични и веднага Ви заставят, да застанете нащрек. Затова лъжците се опитват по всякакъв начин да скрият своето неудобство при визуален контакта, като се изхитрят и използват всякакви хитринки.
Тези, които носят очила, започват да си „играят” с тях: ту ги свлят, за да ги изтрият, ту пак ги качват на носа си, като си дават вид, че не могат добре да ги наместят и вс ем е някак неудобно..
има и още един трик: трият очите си, сякаш са „уморени”, болят ги или просто сякаш трябва да се почешат.
„Ако човек обяснява причината, поради която не върнал на време взетите в заем пари, и ако през това врене постоянно докосва очите си, чероятността за лъжа от негова страна е много висока.” – твърди Дарен Стентон.
В интерес на истината, има и такива лъжци, които прекрасно знаят за важността на визуалния контакт. Те напротив – вперват своя поглед в очите на събеседника, и се стараят да не поглеждат встрани дори и за кратко. Такова поведение съшо трябва да ни накара да стане у нас причина за безпокойство, защото нито един нормален човек няма да се взира в една и съща точка в течение на , да кажем, десет минути...Или колкото продължи разговора, та макар и темата на беседата да е много важна.
Ако пък водите непринуден разговор, а Вашия събеседник направо сякаш Ви изгаря с очи, направо си имате работа с лъжец. Стентон уверява, че естествения визуален контакт продължава не повече от 6 секунди, след което погледът започва да блуждае по лицето на събеседника, периодично фиксирайки се на неговите устни и очи.