Има истиктивни движения, които човек върши по повеля на природата. Затова може да бъде уличен в лъжа, ако я измисля в момента.За творческото мислене отговаря дясното полукълбо на главния мозък. Когато си фантазира човек и измисля нещо, неволно извръща поглед на дясно. Ако говотещият гледа на ляво, значи възпроизвежда информация от собствената си памет, което ще рече, че говори чистата истина. Съществува също теория, спред която работещите с дясна ръка съпровождат лъжите се с поглед на дясно и едновременно с жестове с дясната ръка, а левичарите - обратно.
Позата също издава лъжците - като правило е затворена. Краката един зад друг, скръстени на гърдите ръце- ето верни признаци за това, че Вашият събеседник скрива нещо. Това особено личи, ако човек стои. Опитът да се „огради” от присъстващите с някакви подръчни средства – чашка кафе, чанта или някаква папка, която човек държи пред себе си, свидетелстват за неговото подсъзнателно желание да скрие нещо. Като правило, това „нещо” е лъжа.
Специалистът по психология на поведението смята за добър детектор на лъжата поведението . Ако човек дава едносричен отговор, той говори истината. Ако започне подробно да обяснява или се опитва да поведе разговора в друго направление, за Вас е задължително да се замислите. Дори и най-малката словесна „добавка” в отговора, може да Ви подскаже някаква неискреност. Ако например на въпроса дали лъже ,Вашата събеседничка отговори само : „Не!”, значи е права. Ако отговорът е :”Не, аз не лъжа” – вече Ви задължава да се усъмните. Ако пък Ви каже: „Не, разбира се, не лъжа! За каква ме взимаш?...” – е нещо като признание за измама.
Работата е в това, че лъжецът се опитва да измисли повече или по-малко разумно обяснение и пресмята по-нататъшната тактика за оправдание. Затова, отговаряйки и на най- простите въпроси, свъразни с неговата лъжа, той добавя излишни думи и с това просто само печели време.
Прекалено оживената жестикулация може, разбира се, да бъде признак на бурен темперамент, но в някои случаи тя свидетелства за желание на събеседника, да отвлече вниманието от своята лъжа.
Когато децата говорят неистина, те обикновено прикриват устата си с ръка. Ние, възрастните, постепенно се отучваме да правим това, но привичката, все едно, по някакъв начин напомня за себе си. Затова ако Вашите събеседници по време на разговора постоянно докосват лицето си с ръка, или пък горната част на гърдите си или шията ,или пък си почесват главата, това е вярно свидетелство за неискреност.
0 коментара:
Публикуване на коментар